Последованието на свещеническото опело бе извършено на 7 септември в храм „Св.вмчца Неделя” в град Пловдив с благословението на Пловдивския митрополит Николай от викарния епископ Арсений, заедно със свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, митрополитския протодякон Илиян Александров и свещеници от града.
Множество признателни енорияши, духовни чада на новопредставилия се пред Господа отец Любен бяха дошли, за да изпратят по пътя на вечността един достоен свещенослужител и да се простят със своя многообичан пастир и наставник във вярата.
Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений с голямо вълнение се обърна към многобройното опечалено събрание и определи кончината на енорийския свещеник като загуба на епархийската ни Църква, загуба на скъп съработник на Божията нива.
Свещеник Любен Попов е роден на 25 март 1932г. в село Полски Градец, Старозагорска област.
Завършва основна прогимназия в родното си село и кандидатства в Софийската духовна семинария. Завършва и Духовната академия през 1959г. От 1960г. до 1962г. е секретар на Пещерското архиерейско наместничество, а през 1962 г. до 1990 г. е назначен за служител при канцеларията на Пловдивската света митрополия. Приснопаметният митрополит Арсений го ръкополага за дякон в храм „Св.Троица” град Пловдив . Същата година е ръкоположен за свещеник на Петровден в Баткунския манастир „Свв.Петър и Павел”. Назначен е за енорийски свещеник при пловдивския храм „Св.вмчца Неделя” до днес.
До последния си дъх служеше ревностно като грижовен пастир за енорията си в този храм.
„Този добър и тих човек и свещенослужител най- неочаквано напусна скоропреплодния и грешен свят”- каза в своето искрено и прочуствено слово владиката:”Но не искам ,братя, да не знаете за починалите”, казва св.ап.Павел в посланието си до Солуняни: „за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.”Ние, вярващите , имаме надежда и нашата надежда е спасителната и промислителна Божия десница . Като земни хора да поскърбим за добродетелния покойник, като вярващи , които имаме надежда за вечния живот да не униваме , да ни крепи надеждата в Бога, надеждата в безсмъртието, защото смъртта и гробът не са края на чоешкия живот. Както Христос Бог възкръсна, така и всички , които вярват в Него , като изповядваме Символа на вярата , ще възкръснем за живот вечен.
Бог да го прости!Вечна и блажена да бъде паметта му!”
На 5-ти септември в град Съединение тържествено бе отбелязана 131-та година от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Викарният епископ Арсений отслужи панихида за загиналите участници за единна България. Гости и домакини заедно сведоха глави в знак на почит пред българите , пренебрегнали живота си ,за да осъществят Съединението.
В словото си владиката призова: