На 22 април, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – с. Труд, се проведе втората сесия на ІV конференция за учителите по “Религия – Православие” от епархията. Темата на конференцията, организирана от Културно-просветния отдел на Пловдивска митрополия, бе “Нравствените послания чрез обучението по религия – фактор за формиране на общочовешки добродетели”. Сред гостите на събитието бяха енорийският свещеник Кирил Тошев, Ангел Василев от РИО – Пловдив, кметът на с. Труд Красимир Минков, Тоня Коева - директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”и общинският съветник Николай Копринков.
С радост и голямо вълнение няколко десетки деца, изучаващи СИП „Религия – Православие”, посрещнаха в двора на училището Знеполския епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, който освети икона на Св. Иван Рилски, поставена на входа на учебното заведение. Участниците в конференцията проследиха с възхищение открития урок „Възкресение Христово”, изнесен в ІV клас от презвитера Екатерина Тошева, преподавател по религия в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Четвъртокласниците показаха забележително познаване на Стария и Новия завет, зрялост и интелигентност, нетипични за възрастта им.
След края на часа Знеполският епископ Арсений подари на всеки ученик Евангелие за деца, като им пожела да бъдат закриляни от Божията майка, а по-късно говори пред участниците в конференцията, като им предаде специален поздрав и благодарности за усилията от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Знеполският епископ Арсений говори и за смисъла на Христовото Възкресение и изясни някои важни моменти от Светото писание:
„Мария Магдалина прекрасно познава Иисус. Защо тя не Го разпознава след Възкресението Му? Някои го обясняват с това, че очите й били пълни със сълзи. Едва ли това тълкувание е вярно. Не сълзите попречват на Мария Магдалина да познае Спасителя. В дадения случай става дума не за обикновена идентификация на личността, защото отсега нататък Господ Иисус Христос повече не принадлежи на тукашния физически свят. Той е възлязъл в духовния свят. Затова е невъзможно Той да бъде разпознат с нашите физически сетива. Необходимо е някакво особено, духовно сетиво, чрез което може да се открие неговото присъствие. И такова сетиво се появява у Мария Магдалина, когато Спасителят се обръща по име към нея. Нещо подобно в този ден се случва и на друго място. Евангелист Лука разказва как двама от учениците на Господ Иисус Христос, единият от които се нарича Клеопа, а другият по всяка вероятност е бил самият Лука, по пътя от Йерусалим към Емаус срещат Спасителя и не Го разпознават.
Също така и днес само чрез силата на вярата, отваряща духовното зрение, в евангелския образ на Иисус от Назарет може да се види и приеме Сина Божи. Какво означава Възкресението на Господа? След кръста и смъртта настъпва Възкресението. Господ възкръсва не само защото той е Син Човешки, но и Син Божий. Той Е сам Бог – източник и подател на живота на целия свят. Ако Христос не бе възкръснал, и проповедта, и вярата на слушащите биха били безплодни. Всичко би било 
още един красив, но по същество несполучлив опит да се облагодетелства човечеството, още едно учение, още една философия, поредното човешко мъдруване, неспособно да приближи хората към пълнотата на живота. Отричането на факта на Христовото Възкресение си остава в центъра на усилията за опровергаване на християнските послания. Приобщаването към Христос, към Спасителния Агнец, освобождава човечеството от дявола и дарява победа над смъртта. От това следва, че Възкресението е предопределено от Бога и влиза в Неговия замисъл за света и за човека. Именно затова Св.ап. Павел казва за Христос, че „за умрелите стана начатък”. Христос е първият, но не последния в започнатия от Него порядък. Възкресението, част от Божия план за човека, е достояние на всички хора. И както Христос възкръсна от мъртвите, така ще възкръсне и всеки от нас. След смъртта непременно следва възкресение. Доказателство за това е Възкресението на Спасителя. Житейският път, предначертан от Бога за всеки човек, включва в с
ебе си и възкресение. А това значи, че смърт няма, колкото и да се страхуваме и колкото и да ни плаши смъртта. На човек му се струва, че с неговото умиране над него се спуска една черна, непроницаема завеса, настъпва небитие и край на всичко. А смърт няма. След нея идва светлината на възкресението. Христос ни е показал и доказал това. В живота си всеки човек преминава през изпитания, страдания, горчивина. Колко често при подобни обстоятелства говорим за надмощие на несправедливостта, за победата на злото над доброто. Колко човешки животи се разбиват в тайната на могъществото на злото. Но за да избегнем разочарованието и унинието трябва да помним – злото е отхвърлено, то е победено от Христовото Възкресение. И когато наблюдаваме видима победа на злото и негодуваме от това, трябва да не забравяме – злото е призрак, неговата сила е безсилна, то е отхвърлено. След Кръста следва Възкресение. Христос възкръсна от мъртвите и с това победи злото. За да бъдем съпричастни с тази победа, ние трябва да бъдем съпричастни заедно с Христос, и тогава след нашия кръст винаги ще дойде възкресение. В светлината на Възкресението християнството се разкрива като истинска религия, чрез която човешкото се съединява с Божественото. И нашето временно земно битие влиза в общение с Божествения живот, в Него придобива вечност.”
Участниците в конференцията изказаха и огромната си благодарност към Пловдивска митрополия за всичко онова, което прави за православната вяра, за децата, на които преподават и за тях самите като учители по религия с множеството курсове, семинари и конференции, предназначени да повишат техните знания и компетентност.
