Както в църковния, така и в гражданския календар, а дори и в личния годишен календар на всеки един човек, има събития и личности, които биват почитани с по-голяма тържественост, с по-голям акцент върху тях. Ако са отдавна отминали, то целта на тяхното отбелязване е да ни се припомни примера на великите личности, участвали в тях, или по думите на св. ап. Павел, имайки пред очите си техния живот, да подражаваме на вярата им, да подражаваме на добрите им и съзидателни дела. Или да си вземем поука от отминалите събития, за да не ги повторим, ако резултатът от тях е бил отрицателен, както за отделния човек, така и за обществото, а и за света като цяло.
В настоящия случай, влизането в гражданския календар на такъв ден, какъвто ни е събрал в митрополитския храм „Св. Марина” – Международен ден на редките заболявания, има за цел да ни научи да се вглеждаме в света и хората около нас. От дефиницията за редките заболявания научихме, че те са животозастрашаващи или хронични инвалидни заболявания със слабо разпространение и висока степен на сложност. Това ще рече, че на фона на общата численост на населението на земята, броят на страдащите от такива заболявания е много малък. Така, и много малък брой хора, освен самите болни, близките и приятелите им и лекуващите ги лекари, знаят за тях. Така, този специален ден се превръща в един вик към онези, които се хранят с рожковете на егоизма, самолюбието и самодостатъчността. Един вик, който иска да ни покаже, че истинският живот не е този, който ни показват лъскавите реклами, а този, в който стотици хора - далеч от светлината на прожекторите, живеят, трудят се, радват се и скърбят, търпеливо носейки кръста на тежки болести и изпитания.
