На 13 октомври се навършиха 9 години от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений.

   В катедралния храм "Успение Богородично" в град Пловдив бе отслужена Заупокойната света Литургия и панихида в памет на приснопаметния, виден български православен йерарх.

   С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Заупокойната света Литургия бе възглавена от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит.

   Молитвено съучастие в светата богослужба взе и Пловдивският митрополит Николай.

   С епископ Арсений съслужиха: ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен наздорник, духовните надзорници при Пловдивска митрополия - свещеноиконом Тодор Хаджев и протойерей Деян Стоенчев, храмовото духовенство и свещеници от града.

   За тържествеността на богослужбата допринесе със своите песнопения митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   В своето слово по повод годишнината правоправещият архиерей на Пловдивска епархия митрополит Николай припомни по-важните моменти от живота и делото на приснопаметния Пловдивски владика Арсений:

   „Покойният митрополит Арсений понесе достойно тежестта на Божествения жребий на своето служение, оставяйки светъл спомен във всички нас, в нашите сърца и в нашите молитви. Ние отправихме горещи молитви за това Господ да отвори в нашите сърца вечна и молитвена памет за приснопаметния митрополит Арсений и вярваме в светата Пловдивска епархийска Църква, нейния освещен клир и христолюбивото паство. Вечен ще пребъде споменът за моя достоен предшественик - присноблажения митрополит Арсений, който чрез подвига на своя живот и достойно архипастирско служение, вярата опази, пътят извървя, засвидетелства верността си към Христа и Неговата свята Църква.”

   Панихидата в памет на блаженопочившия митрополит Арсений възглави Негово Високопеосвещенство Пловдивският митрополит Николай.

   На аналой в средата на храма бяха поставени портретът на приснопаметния владика Арсений, архиерейската му митра и жезълът- символи на духовната власт на всеки един архиерей, варено жито - символ на Христовото Възкресение и червено вино - символ на Христовата Кръв.

   Заедно с духовниците за блаженопочиналия Пловдивски митрополит се помолиха близки, роднини, сродници и духовни чеда на покойния владика Арсений и множество миряни, които с благодарност и преклонение пред примера му, с духовна радост съучастваха в светата богослужба.

   При възгласа на митрополитския протодякон Илиян Александров: ”В блажено заспиване и вечен покой подай, Господи, на блаженопочившия архиерей Арсений”, всички се отправиха при олтарната абсида на храм „Успение Богородично”, където прочетоха заупокойна молитва, прикадиха с тамян, запалиха свещ и приляха по християнски обичай гроба с червено вино.

   Бог да го прости!

   Вечна и блажена да бъде паметта му!

   На 11 октомври, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, извърши чина на освещаване на параклис „Успение Богородично” в село Труд и отслужи света Божествена Литургия.

   С архиерея съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, протойерей Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеник Кирил Тошев - председател на храм „Успение Богородично” и дякон Ангел Ангелов.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап.Ерм”.

   Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

   Като преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на Пловдивска епархия Високопреосвещения митрополит Николай, в словото си викарният епископ се обърна към богомолния народ, който беше преизпълнил Божия дом, с думите:

    „Събитието е голямо. Духовното осенение услажда, хорското вълнение радва и възможно ли е при такъв възторг всички ние, събрани на това тържество да не възкликнем : „Слава ,Тебе Боже, благодетелю наш, во веки!” Ето, осветихме храма. Храмът излъчва небесна, а не земна светлина. Храмът е достойно място за всеки, който искрено търси Бога. В храма ние се очистваме чрез кръщението от първородния грях. В храма - този Божествен дом - ние приемаме истинското Тяло и Кръв Христови и получаваме благодатта на опрощението от тайнството изповед. Именно в този Божи дом ние най-тясно се съединяваме с Господ Иисус Христос.

    Храмът е необикновено и свято място. В храма човешката душа се възвисява към небесните простори. Посещението в храма поддържа религиозния дух. Посещението в храма ни подпомага и ни просвещава във всичко това, което ще чуем тук. Храмът е място за утешение. Храмът е място, в което присъства Бог.Тук получават утеха наскърбените, упование - колебливите, надежда - отчаяните и радост - успелите. Храмът - малък по размери, но голям по своето значение , е посветен в чест на Божията Майка, в чест на Света Богородица.Този дивен човешки образ, който ни е явил Бог, чието въплъщение се е извършило именно чрез тази жена. Благодарение на надлежните свидетелства на светите отци, които ни преподават в  живота, дейността, отношението на Божията Майка във всички постъпки на своя живот, ние имаме този дивен човешки образ. И днес, освещавайки този малък храм в чест на Божията Майка, всички ние, които я облажаваме, които ѝ се молим, които я почитаме, всички ние ,които я имаме за своя Майка и небесна закрилница пред Нейния Божествен Син, трябва да се вгледаме в този образ. Образ на смирение, образ на чистота, идеал за човешки живот. Божията Майка да помогне на всеки, който с молитва се е обърнал към нея. Нейният майчински покров да ни предпазва от злощастие, от беди, от всяко зло!”

   Пред параклиса „Успение Богородично” Знеполският епископ Арсений откри паметник на йеродякон Игнатий - Васил Левски. Монументът беше изграден по решение на  инициативния комитет с председател свещеник Кирил Тошев и жителите на село Труд. Автор на монумента е  скулпторът Иван Тотев.  Паметникът е изграден изцяло със средства, дарени от родолюбиви българи.