Времето на първата седмица от Великия пост е особено важно за всички християни, защото Светата православна Църква като премъдра и чадолюбива майка е установила специални богослужебни последования, отслужвани през този период, които да ни подпомогнат в предстоящите свети Тайнства – изповед и причастие.

    В първите дни на Великия пост в храмовете на Пловдивската епархия по време на вечерните богослужения се чете Великият покаен канон на св. Андрей Критски.

В понеделник 23 - ти февруари, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави Великото повечерие в митрополитския храм „Св.вмчцаМарина” в град Пловдив.

Молитвено съучастие в светата богослужба взе Знеполският епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит.

     С архиерея съслужиха ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Тодор Хаджиев и протоиерей Деян Стоенчев – духовни надзорници при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство и свещеници от града.

        По покана на Пловдивския митрополит Николай покайното последование на първата част от канона на св. Андрей Критски бе предстоявано от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий. Това дивно църковно творение е зов за осъзнаване на греха и за покаяние. Душата е дълбоко заспала в грях и заради нея свети Андрей Критски се обръща с думите: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш". Целият канон е пропит от мисълта и нуждата от покаяние:  „Помилвай ме, Боже, помилвай ме !”

Съучастие в съборната света богослужба взеха цялото духовенство на града и богомолният народ Божий, преклонил глави и сърца в съкрушение пред Господа Иисуса Христа.

   Песнопенията, подпомагащи молитвеното настроение на вярващия народ бяха изпълнени от митрополитския хор”Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и смесените църковни хорове от пловдивските храмове под диригенството на Дорис Хофман.

     В края на последованието с вдъхновяващо слово Пловдивският митрополит Николай се обърна към богомолния народ:” Ето сега благоприятен ден! Ето сега ден на спасение! Какъв е този ден, за който говори светият апостол? Това е със сигурност същият онзи ден, за който св.ап.Павел каза, че се приближава, а нощта преваля. Това е същият онзи слънчев ден на духовна пролет за човешката душа – светият Велик пост. Онзи ден, за който светият апостол ни посъветва да го посрещнем, като отхвърлим дрехата на душата, с която тя била облечена през тъмната нощ на греха. Да наденем оръжието на светлината на правдата и грижата за плътта да не превръщаме в похоти. Истинска духовна пролет за човека, за християнина е Светата Четиридесетница!”

   Светителят на Пловдивска епархия изрази искрена благодарност към Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий и призова християните особено през великопостните дни да бъдат редовни богомолци в храма - мястото за обща църковна молитва, която е спасителна и повдига покайния дух на всеки православен християнин в благоприятното време за спасение - Великия пост.

На 28.02.2015г.  - (събота) Тодоровден от 09:00 часа

 С благословението

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай,

Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит

ще отслужи

архиерейска света Литургия

в катедралния храм "Успение Богородично" в  град Пловдив.

   Денят на прошката, ден преди началото на Великия пост, е винаги трогателен, впечатляващ и неповторим по своему за членовете на Едната свята, съборна и апостолска Църква. Това е денят , в който искаме прошка от своите близки роднини, приятели и колеги, от онези, които са ни обидили и огорчили. Денят, в който най-вече търсим в себе си сили да простим на тези, които са ни наранили.

   На 22 февруари - Неделя Сиропустна митрополитският храм „Света вмчца Марина” в град Пловдив беше изпълнен с духовници и миряни, дошли, за да участват в последованието на специалната вечерня, която съдържа велик прокимен и проникновената молитва на св. Ефрем Сириец, придружена от земни поклони. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи полагащата се особена по своя ред вечерня, която се изпълнява през всички неделни вечери на Великия пост. Молитвено съучастие в светата богослужба взе Знеполският епископ Арсений – викарий на Пловдивския митрополит.

   С архиерея съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев – епархийски духовен надзорник, протоиерей Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия и храмовото духовенство.

   За умилителното покайно настроение на множеството вярващи, изпълнили до краен предел храма, допринесе митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   По време на изпълнението на първата самогласна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно.Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия очистителен период, в който трябва да си припомним греховната ни същност и осъзнаем собствените грехове.

   В края на вечернята архиереят се обърна към преизпълнилите храма духовници и миряни и пръв поиска прошка от всички : „Господи, дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат – зоват православните християни всеки ден през Великия пост. ”Какво искаш да ти сторя?- попитал Иисус Христос йерихонския слепец. -Да прогледам, Учителю – отвърнал слепият”. Същото просим и ние от Всеподателя на благата . Но колко бързо прогледнал онзи слепец и колко бавно, ако изобщо прогледнем, го правим ние. Няма по-сляп от този, който не иска да види. Ето я разликата между духовната и телестната слепота. При телесната човекът е лишен от способността да вижда, при духовната е налице повреда на волята. Човешката воля изполва своята свобода противно на предназначението ѝ като посоката на погледа е обърната, не накъдето трябва. Слепи ли сме всъщност? Казваме, че не сме. Виждаме ли?Казваме, че виждаме. Да, но виждаме не гредата в своето око, а сламката в окото на ближния. И тъй като гледаме не накъдето трябва – ослепяваме. И колкото повече се утвърждаваме в този вреден навик, толкова по-слепи ставаме. Осъждането на нашите братя е най-дълбоко вкоренената наша привичка. Осъждането на ближните е нещо, с което сме постоянно заети. Докато сме изоставили най-важната си работа - да разгледаме собствение си прегрешения -пише свети Лука Симферополски. И защото е вкоренена привичката се оказва, че обръщането на погледа в правилната посока съвсем не е лесно.Дори понякога е невъзможно и почти непоносимо за нас. Но ето затова молим нашият Господ, при това усърдно със земни поклони, не просто да ни помогне, а направо:” Дарувай ми да виждам моите прегрешения, дарувай ми да не осъждам моя брат. Обявяваме пълна и безусловна капитулация и просим дар по милост, а не по заслуги.”

   След благопожеланието за спасителен пост, владиката се поклони на олтарните икони и започна взаимното опрощение, като първи пристъпиха духовниците, а след това и миряните.

  Осъзнали величието и тайнствеността на момента и силата на всеопрощението, всички   изричаха: "Простено-прости!"Лек, спасителен и благодатен пост си пожелаваха дошлите вечерта на Неделя Сиропустна в митрополитския храм „Света Марина”, за да влязат заедно със съборна молитва в дните на Великия пост.