Пловдивска св. митрополия съобщава, че на 14 юни (понеделник) 2021 г. на 43-годишна възраст, след тежко онкологично заболяване, почина протоиерей Димитър Иванов Димитров, енорийски свещеник при митрополитския храм „Св. вмчца Марина“. Опелото ще се състои на 16 юни (сряда) от 10:00 часа в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ - гр. Пловдив. Погребението ще бъде на 17 юни (четвъртък) в 12:00 ч. на гробищен парк „Басарбово“ – гр. Русе.

Покойният е роден на 6 юли 1978 г. в гр. Русе. Завършил е СПТУ по машиностроене в родния си град през 1996 г. През 2001 г. завършва паралелния курс при Софийската духовна семинария, след което постъпва в Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, където се дипломира през 2008 г.

Ръкоположен е за свещеник през 2008 г. от Българския патриарх Неофит (тогава Русенски митрополит). Енорийски свещеник в гр. Сливо поле, с. Ряхово, с. Бабово, с. Бръшлен, и в храм „Св. Петка“ гр. Русе.

През 2017 г. преминава на клирическо служение в Пловдивска епархия и със заповед на Пловдивския митрополит Николай е назначен на длъжност енорийски свещеник в митрополитския храм "Св. вмчца Марина“, гр. Пловдив, от 1 март 2017 г., а от 1 ноември 2018 г. е назначен на длъжност енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство при храм „Св. Атанасий“ в с. Бойково.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

На 11 юни бе почетена паметта на св. Лука архиепископ Кримски и Симферополски в митрополитския храм  „Св. вмчца Марина”, където се съхранява част от мощите на светеца. Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейската св. Литургия в митрополитския храм, в съслужение с  викарния епископ Арсений, йеромонах Максим, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, енорийските свещеници, свещеници от града, и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.
Клиросните песнопения изпълни  митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
Много благочестиви християни дойдоха в този празничен ден да съучастват с молитви в благодатта на светата Литургия и да се поклонят с душа и сърце на светите мощи на небеснопросиялия праведник. Сред тях бяха кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров, председателят на Общински съвет - Пловдив инж. Александър Държиков, и други представители на местната и общинска власт.
По време на светата Литургия, след Великия вход, Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, ръкоположи за свещеник дякон Димитър Николов от Асeновград, син на протоиерей Живко Николов, председател на храм “Успение Богородично” кв. Горни Воден.      
В архипастирското си наставление към новоръкоположения свещеник, владиката изтъкна висотата и отговорността на свещеническото служение и припомни думите „Комуто много е дадено, много ще се иска“. „Достоин!” - отекна силно и радостно  в храма.
По време на „Причастния канон” йеромонах Максим разказа за житието на св. Лука, архиепископ Кримски и Симферополски- светецът, който изцелява хиляди хора приживе и след блажената си кончина остава верен помощник и лечител за онези, които се притичват към него.
В края на богослужението Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към верния Божи народ с вдъхновено слово за сияещия в святост образ на св. архиепископ Лука.
Архиереят поздрави всички с големия празник, благослови ги и благопожела по молитвите на св. Лука и неговото благодатно застъпничество пред Бога благоденствие, мир, здраве и душевно спасение.
Духовното тържество завърши с многолетствие, което провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.
Дълго след края на богослужението верният Божи народ остана в храма, за да се поклони на св. мощи.  Мощите на св. Лука бяха дарени на Пловдивска света митрополия и на православните българи от Руската православна църква в отклик на молбата на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. Те бяха посрещнати изключително тържествено на 22 октомври 2016 г. и оттогава до днес благославят и Пловдивска епархия, и цялата българска земя.

Снимки

Ваше Преосвещенство, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Днес се открива предизборната кампания за избиране на народни представители, които да представляват българския народ в следващото Народно събрание.  В края на предишния парламент обърнах внимание на факта, че Бог не даде власт. Всяка власт е от Бога, но предишният парламент не съумя да произведе легитимна власт. Следователно Бог, поради някакви Негови съображения, ние го наричаме Божий промисъл, не допусна предишното народно събрание да произведе власт, а допусна вместо това властта да премине в служебно правителство. Неведоми са пътищата Божии и включително аз нямам претенцията да разбирам всичко. Но със здравия човешки разум ми се струва, че Бог този път сякаш е решил да позволи на българския народ да извърши върху себе си всички експерименти, към които десетилетия наред го тласкат всевъзможни лъже-пророци. Да види нашия народ как е без правителство. Да си поиграе на смяна на държавното устройство. Да повери суверенната си воля на бездушни машини. Да позволи най-чистият израз на народовластието, какъвто е изборния процес, да бъде приватизиран. Изобщо, да бъде изпълнено всяко налудничаво желание, независимо дали то се изразява от по-големи групи хора или само от неколцина по-гласовити наши съвременници. Ние, изглежда наистина трябва да допуснем да ни се случи всичко, за да се опомним. Ако се опомним.

Църквата не си позволява никакви експерименти и заради това тя е най-устойчивата институция в този свят! Защото тя е Богочовешки организъм. Правилата в нея са установени от Светия Дух и не подлежат на промяна. Те са основани на любов, доверие и съборност. Именно заради това Църквата е и най-атакуваната институция на този свят. Поднебесните сили на злото неуморно се опитват да я подкопават, дискредитират, унижават и тикат в ъгъла. Защото тя задава критерия. Задава мярката. Задава принципите. И защото включително от позицията на своите критерии и принципи може да обясни, че не може да има трайна, легитимна светска власт, ако тази власт ще се основава не върху любовта, доверието и съборността, а върху омразата, недоверието и всяването на раздори. Да се надяваме, че Бог в превеликата си милост ще вдъхне разум на нас и на нашите сънародници, за да преминем през днешните неуредици и да стъпим на здравия и спасителен път на принципите, върху които е основана нашата православна вяра и цивилизованото общество, в което бихме искали да живеем.

Днес сред нас са дошли наши миряни, които в следващите дни ще поискат да получат народното доверие, за да се опитат според силите си да направят нещо добро за своите съграждани и съотечественици в следващия парламент. Всеки, който е пристъпил в Божия дом, със страх Божи и с искрени добри намерения ще получи нашето благословение. Благославяме ги и им желаем успех.

Църквата обича всички хора еднакво. Не делим хората по политическите им пристрастия. Хората делят себе си по политическите си пристрастия, без което в съвременната демокрация изглежда не може. По-лошото е когато хората делят себе си в отношението си към ценностите. В отношението си към другите хора. И в отношението си към Църквата.

Независимо от политическите им пристрастия има хора, които се стараят да се придържат към християнските ценности. Които уважават другите хора и имат грижа за тях. И които се застъпват за църквата, защото разбират какво е значението на църквата за българския народ и държава. Има други, които не уважават ценностите ни. За които останалите хора са инструмент за постигане на целите им. И, които, в най-лошия случай, са прикрити или явни врагове на църквата. Ще се молим за успеха на първите и ще се молим за спасението на душите на вторите.

България има нужда от вяра. Вярата се крепи върху надеждата, а източникът на надеждата е любовта. Иисус Христос ни казва: „Обичайте се!“ Църквата винаги повтаря това: „Обичайте се!“ Няма как обществото ни да се развива, ако между хората няма любов, ако не се възпитава и не се отглежда любов. На дошлите днес в храма кандидати за народни представители казвам: Обичайте народа си, както църквата го обича. Когато той усети обичта ви, ще възроди в себе си надеждата, а надеждата ще му даде вяра, че е способен да направи чудеса. Вярата, която повдига планини. Когато Бог усети, че сме изпълнени с любов, когато види в очите ни надеждата и почувства вярата в сърцата ни, тогава той няма да закъснее да въздаде справедливостта си. Не гневлива, не отмъстителна, а онази, истинската Божия справедливост, за която всички толкова жадуват. Той ще смири бесовете, бъдете сигурни. Само трябва да се обърнем към него с вяра и да кажем: Господи Иисусе Христе, пази България!

Още веднъж ви пожелавам успех, в името на Иисус Христос! Бог да пази България!

Произнесено след молебена в митрополитски храм „Св. Марина“ 

11 юни 2021, град Пловдив